Ичера - малко село в пазвите на Сливенския Балка в близост до Жеравна, Медвен, Котел и Катунище.

Най-ранните следи за появяването на Ичера водят към ранносредновековната крепост „Сикера“ от IV — V век. От названието Сикера произхожда и днешно име на село Ичера.
Селото често е сменяло местонахождението си, за което говорят находки и различни имена на местности: Манастира, Дивеците, Селски дол, Черковенски рът, Махаленски рът. По време на Руско-турската война през 1828–29 г. голяма част от полските селяни в Сливенско били принудени да напуснат селата поради палежите на турците, отмъщаващи си за подкрепата на българите за руската армия.
Едно от тези села било село Матей. Повечето от матейци емигрирали в Русия, но четири семейства останали в Ичера (откъдето минал керванът): Драгомани, Карамани, Мокрета и Жекоолар.
В селото е имало най-различни занаяти: горски работници, килимари, ковачи, колари, калайджии, собаждии, бъчвари, дърводелци, шивачи, кундурджии, сарачи, бръснари, воденичари, фурнаджии, касапи...
В Ичера е било силно развито животновъдството (овцевъдство, козевъдство, говедовъдство, свиневъдство).
Въпреки каменистия терен в околностите на селото има и земеделие. Отглеждат се ечемик, царевица, овес, фий, пшеница, ръж, боб, леща, тръстика, слънчоглед, картофи.

Ичера е подходящо място за селски туризъм, почивка и отдих както през зимата така и през лятото.